50 неща, които искам #bgbucketlist

Много е приятно някой да те попита какво искаш 🙂

Ади пита кои са 50-те неща, които искаме да направим, докато сме живи. И аз реших да се включа, като помисля и споделя кои са моите 50 неща.

bucketlist

Ето ги в реда, в който ми хрумнаха. Да ги степенувам би било твърде трудна задача.

1. Да пътувам. Много.

2. Да науча още поне 2 езика.

3. Да преподавам.

4. Да стана министър на образованието (или друго, което би ми позволило да закрия поне половината университети в страната + други образователни реформи, които имам наум).

5. Да помогна на поне 50 малки бизнеси да станат големи чрез ефективна комуникация.

6. Да гледам постановка на Бродуей.

7. Да се науча да правя торти като тези на майка ми.

8. Да стана леля на поне 4 племенника (при наличието на 2 братя, мисля, че е редно).

9. Да намеря човекът, с  когото бих искала да градя семейство и да имам деца.

10. Да имам поне 2 деца.

11. На абитуриентския бал на децата си да мога да си кажа, че съм щастлива от начина, по който съм ги възпитала.

12. Да живея в къща с двор, голямо дърво и люлка.

13. Да имам специална стая само за библиотека в дома си, с много книги, камина и големи кресла.

14. Да отида на карнавала в Рио де Жанейро.

15. Да се науча да плувам.

16. Да се науча да карам ски.

17. Да се науча да карам кола (истински този път, а не колкото да взема шофьорска книжка).

18. Да скоча с парашут.

19. Да напиша и издам поне 3 книги (поне 2 от тях с художествена литература).

20. Да стана кума и кръстница поне още 1-2 пъти (беше много приятно изживяване).

21. Да се движа повече пеша, с колело и с метрото, отколкото с автомобил.

22. Да започна да спортувам поне 2 пъти седмично.

23. Да започна отново да играя шах.

24. Да стана още по-добра в казването на „не“, когато някой ме помоли за услуга (наистина се налага да задобрея още в отказите).

25. Да намеря начин да се отблагодаря на учителите в живота си, които преди да са учители са просто човеци с главно Ч.

26. Да се виждам редовно с приятелите си от всички етапи на живота си.

27. Да се науча да бездействам от време на време.

28. Да ходя на (почти) всички концерти/ спортни състезания/ други изяви и важни събития на децата си.

29. Да спра да унищожавам непредумишлено цветята в саксии вкъщи.

30. Да пътувам с кораб.

31. Да посетя Мексико, Аржентина, Бразилия, Венецуела и други подобни страни.

32. Да се върна поне веднъж във всички европейски градове, в които вече съм била.

33. Да поживея няколко месеца поне в Канада.

34. Да поживея няколко месеца поне в Австралия.

35. Да изкача някой висок и красив планински връх

36. Да прекося България пеша от най-западната до най-източната точка.

37. Да помогна на поне 50 човека да станат по-толерантни към различните раси, религии, етноси и да имат желанието да помогнат на още хора да се излекуват от нетолерантността.

38. Бъдещият ми дом и бъдещият ми офис да са максимално екосъобразни и енергийно ефективни.

39. Да продължа да срещам нови и нови прекрасни хора, като тези, с които ме срещнаха M3 College и работата ми в последните 3 години.

40. Да продължа да имам приятели, които да ми дават сила и увереност, като ми обясняват как ако искам мога дори да накарам водата да затече нагоре, а аз да продължавам да вярвам, че ако накарам водата да затече в правилната посока и просто имам търпението да си проправи път през камъка, всичко ще се нареди така, както трябва да бъде.

41. Да засадя овощна градина.

42. Да си купя дял от винарна със собствени лозя само за да мога да се разхождам из лозята и да водя приятели на винен туризъм.

43. Да имам шанса и да се престраша да работя в сферата на политическия PR за един конкретен човек, в когото вярвам от времето, когато споделяхме студентските си мечти за собственото си и за бъдещето на България.

44. Да чувам често думата „Благодаря“.

45. Искам поне веднъж годишно за поне 1 седмица да мога да се откъсвам от ежедневието си и да прекарвам време в малко населено място, да си говоря с местните хора за техните проблеми и да опознавам уникалните кътчета на България.

46. Запазвам си останалите 5 до 50 за по-късно, защото 100 % изпускам важни неща сега 🙂

Advertisements

1 % луди правят промяната

Съгласна съм, че 1 % луди правят промяната.

Райко Байчев го е казал идеално в интервю за августовския брой на сп. „Мениджър“:

IMAG3002

Технологиите, образованието и таблет за всяко дете в Турция

Не съм изненадана от случването на проекта Fatih в Турция. Той има за цел да доведе модерните технологии до всяко дете в Турция. За момента, пилотно, вече 8500 таблета са раздадени в 52 училища, поетапно ще се случи и в останалите, в идните няколко години

Съгласна съм с Жюстин, че силна икономика се прави с образовани хора.
Модерната държава използва модерни образователни методи и технологии.

За всички скептици, които ще кажат, че с таблети в училище децата ще затъпеят още повече! Приемете, че светът се променя, независимо дали вие ще се промените с него или предпочитате да циклите на едно място.

За мен е безспорно, че българското образование не се развива адекватно на темповете, с които така или иначе светът се променя. Повечето деца ползват таблети и смартфони така или иначе. Но основно за игри и забавления. Справят се с технологиите много по-добре от учителите си, виждат това и едва ли има нужда да обсъждаме що за респект имат…

Предпочитам децата да спортуват навън, отколкото да играят с часове онлайн игри…

Но и предпочитам децата да четат онлайн, отколкото да не четат изобщо.

Добре знаем и от своето детство какво правим със забранените неща. Затова е по-добре да обясним на децата как да се предпазват от рисковете в интернет и че интернет не е всичко на света, отколкото да се опитваме да ги ограничаваме и да контролираме времето им в интернет чрез забрани.

Добрият пример идва от Фондация БГ Сайт и кампанията „Сърфирам безопасно„.

Иска ми се да видя модерно мислещи или поне мислещи за интересите на децата хора в МОМН. Много искам.

Обаче ето този надпис е на стената в Регионален инспекторат по образованието – София:

2013_05_29_

Къде в София бих завела гости от чужбина

Развеждала съм гости от чужбина в Харманли, Хасково, Пловдив и Благоевград, но в София още не ми се е налагало. Но Жюстин и играта на getlocal ме провокираха да се замисля по този въпрос 🙂

Едно е сигурно – първа точка от плана ще бъде Free Sofia Tour, безплатни пешеходни обиколки на София на английски език, които се провеждат всеки ден сутрин и вечер. За да не си помислите, че така се измъквам и оставям гостите си от чужбина в чужди ръце, спокойно, и аз ще се радвам да пообиколя и да науча нови неща за историята и културата на столицата.

После ще ни трябва почивка и може да обядваме в Before & After, много ми харесва обстановката там. Предразполага за приятни разговори и предава духа на една отдавна отминала епоха по ненатрапчив начин.

2013_05_25_Before & After

Заслужава си да се отбием и в Confetti, правят уникална лимонада, а за мелбите не може да се говори, трябва да се видят и да се опитат 🙂

Ако времето е хубаво – задължително в програмата ще влезе Южния парк. Била съм в много градове и столици из Европа и като цяло мисля, че София е една от (ако не и) най-зелената столица в Европа, която съм виждала. Вячеслав от Фондация Фактор, изявен пътешественик и посланик на вело туризма е на същото мнение, между другото 🙂 Така че мисля, че всеки гост от чужбина заслужава да се полюбува на нашите паркове.

2013_05_25_Iuzhnia park

Дори и да е за малко, бих искала да им покажа Националния исторически музей.

А вечерята ще бъде в сравнително новия, но вече окончателно любим на много хора ресторант – РубаятОсвен уникалната обстановка със стихове на Омар Хаям по стените и богатия избор на вина, за доброто настроение винаги допринася и музиката на живо.

Да ви споделя и къде няма да заведа гости от чужбина – няма да ги заведа в Студентски град.

Това е игра на getlokal.
Да видим още идеи – ти къде водиш (би завела) гостите си от чужбина? Мария, Мира, Мирянка, Силве, Роси

Когато вратата е заключена…

Уча стажантите си, че „когато вратата е заключена, трябва да намериш начин да влезеш през прозореца„.

Нямам предвид заобикаляне на правилата. А да не се отказваш при първата спънка. Да намериш нетрадиционен начин, да се сетиш за нещо, за което друг не е, да спечелиш партньор, който да ти помогне, когато не можеш сам…

Просто да не се отказваш. Да не се оплакваш. Да не се отчайваш.

А да намериш начин. Да прокараш пътека там, където никой друг не е посмял.

И да проявиш воля, упоритост, постоянство и находчивост.

Когато има желание има и начин.

И добрата работа винаги бива забелязана и възнаградена 😉

Кой ми взе сиренцето?

Може да звучи детска, но „Кой ми взе сиренцето“ е една от най-страхотните бизнес книги, които съм чела.

Леко и простичко – но самата истина: не търсиш ли непрекъснато нови възможности, не се ли развиваш, не използваш ли добре ресурсите си, колкото и голяма златна мина да си намерил – тя рано или късно ще се изчерпа и ти ще си изостанал на светлинни години от конкурентите си.

Уж са познати и ясни нещата, описани в книгата, но в същото време лесно се забравят и пренебрегват. Но веднъж прочетете ли за мишлетата и техните неволи и успехи – вече ще е друго 🙂

Ето защо, когато Жюстин ме покани да споделя любимите си бизнес книги – това беше първата, за която се сетих.

Ето кои бяха и другите 2 за поредицата във връзка с 15-тия рожден ден на ABC Design & Communication.

2013_04_08_Books_ABC

Комуникация и воля срещу агресията сред децата и младежите

Брат ми, с когото имаме някакви си 9 години разлика, преди години ме пита:

– Искаш да кажеш, че ти като си била малка, не си имала компютър и интернет?

– Да, и кабелна нямах. Имах Канал 1 и Ефир 2 и чаках с нетърпение 1 юни и още 2-3 дни в годината, когато по цял ден гледах Милион и едно желания и кака Лара.

Milion i edno zhelania

…и с цялата мъдрост, на която е способно 8-9 годишно дете той ми заяви:

– Сигурно си умирала от скука…

Трудно ми беше да му обясня, че беше точно обратното. Никога не ми беше скучно, защото имах хиляди идеи какво да правя и с кои съседски деца да се събера, за да играем заедно.

Знам, че е нормално нещата да се променят.

И аз като малка се учудвах на възрастните, които ми разказваха, че само кметът имал телевизор и от време на време разрешавал на група деца да гледат Лека нощ.

Обаче ми се струва, че комуникацията изчезна…

– между децата и родителите

– между децата и учителите

– между учителите и родителите

Само се прехвърля вината от едните към другите, има едно мрънкане и оплакване, но никой не нарича нещата с истинските им имена. Никой не търси решение. Никой няма желание да общува с другите страни в процеса.

А трябва.

Да, медиите ни заливат с разни ужасни неща.

Да, в интернет има какво ли не и родителите не могат да контролират всяка минута от живота на детето си.

Но аз все пак съм сигурна, че при воля от страна на родители и учители и при правилно обяснение на някои неща – децата ще растат и ще се развиват като личности по добър начин.

Ако децата се възпитават в любов към спорта, учат се да свирят на музикални инструменти или подобни неща, ще имат по-малко време да се чудят какво да правят, да убиват зомбита в паралелни светове и да изкривяват представите си за добро и лошо.

И понеже смятам, че по тези въпроси трябва да се говори… и само ако обръщаме внимание и дискутираме ще намерим решенията на проблемите – се радвам, че има инициативи като „Не на агресията“ и че инициативата идва именно от страната на училище.

Ако и вие не искате агресията да властва в училище и в ежедневието на децата и младежите – подкрепете „Не на агресията“ тук.

Не знам учител или родител е дал идеята, но обявявам инициатора и всички, които го подкрепят за светулки 🙂