Съвременните будители и съвременният поглед към 1-ви ноември

От няколко дни вече се говори и пише за деня на народните будители и дори когато драмата се върти около това трябва ли българските младежи да празнуват Halloween, си мисля, че имаме напредък.

Поне вече въпросът се дискутира.

Според мен не е проблем да се празнува този празник и в България. Да се обличат костюми, макар че не се знае какъв е смисълът на това, не е проблемът.

Проблемът е, че все по-малко (млади) хора се сещат какъв празник имаме на 1-ви ноември. Да не говорим колко са (младите) хората, които проумяват защо и колко е важен.

Искра на провокация за мислене в подходящата насока дойде тази вечер от Манол Трендафилов във Facebook и се размислих повече по въпроса за съвременните будители и съвременния поглед към 1-ви ноември.

На съвременните будители, както и на тези, за които пише в учебниците, работата е същата като преди – да будят; да казват неудобната истина, и то на висок глас; да задават въпроси, които да провокират замисляне и желание за промяна… ако преди това се е случвало на срещи в местното читалище… то сега съвременните будители имат онлайн платформа, за да стигне гласът им до много хора…

Будителите са едни малко луди хора. Нямат страховете на обикновените хора.

Не просто гледат, а виждат трудно видимите неща.

Не просто слушат, а чуват трудно чуваемите неща.

Неуморни са, колкото и всички да им обясняват, че са се захванали с обречена кауза.

Мисля си и, че мисията на съвременния будител е да помогне на широката общественост да намери своя път из огромния информационен потоп… на отделния човек да спре да мрънка и да започне да „кове“ сам съдбата си.

И това ме връща към усещането ми от неделя, когато гледах мюзикъла „Скачай!“ в Театър София за втори път и отново си мислех колко малко оценяваме това, което имаме, а нашите родители са нямали. И само мрънкаме… вместо да вземем нещата в свои ръце.

За повечето неща, на които имаме щастието да се радваме сега (изобщо не става дума за материални неща), са допринесли народните ни будители. И ние просто сме длъжни да ги помним и почитаме. Не защото те го заслужават. А защото без тази памет, без уважението към тях, губим себе си в глобалното село.

За да има съвременни будители, трябва да имаме съзнанието да сме благодарни и на тези от историята.

Иначе просто ще изгубим себе си, културата си, духовността си, националната си гордост. Национална гордост, да. Все още някои от нас я имат. Не я погубвайте!

„Мениджър на годината“ 2012 и една интересна среща на бизнеса и изкуството

Имах удоволствието да присъствам на официалната церемония по връчването на приза „Мениджър на годината“ 2012.

За мен това беше едно много интересно събитие, което срещна бизнеса и изкуството по много любопитен начин.

Все пак конкурсът се проведе под мотото „5 години в ритъма на бизнеса“ 🙂

На сцената на Софийската опера и балет се редуваха да излизат изключителни артисти (солистите, оркестъра и балета на операта), топ мениджърите и представителите на политическия елит в България в момента.

Всичко, което чух и видях ми остави приятното усещане, че в България нещата се случват все по-успешно и предстоят все по-хубави неща.

Не всички финалисти бяха оригинални в изказванията си, но пък имаше и някои особено искрени и естествени слова 🙂

Особено симпатични и интересни ми бяха трите дами в тази топ десятка 🙂

На финала стана ясно, че престижното отличие „Мениджър на годината“ тази година получава Левон Хампарцумян – председател на УС на „Уникредит Булбанк“. Статуетката му връчи лично президентът Росен Плевнелиев.

Особено специален момент от това събитие за мен беше връчването на наградата на публиката, определена по традиция чрез електронно гласувано на сайта на bTV. Като част от M3 Communication Group съм особено щастлива, че този приз получи Максим Бехар, нашият изпълнителен директор.

Безспорно обаче и десетимата финалисти в конкурса са победители с това, че са признати за най-успешните ръководители на печелившия бизнес у нас.

Приветствам популяризирането на успехите и вярвам, че по-честото изваждане на преден план на добрите практики и постиженията е част от пътя към по-добрите времена за българския бизнес и за България.

Какво показа скокът на Феликс Баумгартнер от ръба на Космоса?

Ако случайно не сте разбрали кой е Феликс и какво направи – вижте тук.

I За пореден път, че социалните медии изместват телевизията на много по-заден план. За другите традиционни медии в случая изобщо и дума не може да става. Целият ми news feed във facebook беше с постове в очакване на скока на Феликс… и емоцията беше заразна 🙂

II Cоциалните медии тепърва имат да развиват потенциала си. YouTube не се беше и доближавал до това, което постигна тази вечер като брой потребители, гледащи на живо дадено събитие. Изумително беше чувството да знам, че съм една единица от тези над 7 милиона хора по цял свят, които стискат палци Феликс да се приземи успешно… А това е броят само на хората, гледащи в YouTube. Не ми се мисли колко всъщност сме били.

III Един бранд наистина може да подари на потребителите емоция. Много искам да разбера как ще се променят продажбите на Red Bull в следващите дни, седмици и месеци. Вече имаше постове във facebook, че е свършил Red Bull-а в кварталния магазин 🙂 При всички случаи слоганът „Red Bull дава криле“ вече има ново измерение.

IV Не ми се искаше да обръщам внимание… но е възмутително как при толкова голям успех и сипещи се поздравления отвсякъде, при толкова смела и изключителна постъпка… новинарската емисия на bTV започна с това, че Феликс не бил успял да постигне един от четирите набелязани рекорда! Много примери имам за това как медиите и от най-добрата новина са способни да изкарат нещо гадно… и все от негативната страна ще погледнат… и все си казвам, че няма да им обръщам внимание, но пак не ми се получи. Подразних се.

…и съвсем не на последно място…

V „Човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му.“ Зад успеха на Феликс тази вечер стоят много предварителна подготовка, труда на много хора и задружните им усилия. И много смелост. Това, което се случи, беше много вдъхновяващо и показателно, че с кураж човек може да надмогне себе си.

Мечтайте 😉

„Скачай!“ Среща на минало и настояще.

Определено не мога да нарека ежедневието си сиво, но още един цвят никога не е излишен 🙂

А получих перфектно подреден букет от много цветове, гледайки мюзикъла „Скачай!“ в Театър София.

Това е една феноменална постановка, която успя много да ме изненада. Изключително приятно.

Обичам да ходя на театър, но не съм си представяла, че на театрална сцена могат толкова динамично да се слеят миналото и настоящето (и не само сюжетно). С толкова съвременни технологии и ефекти. По забавен и в същото време дълбок начин. Има любовна история, разбира се 🙂 Има и тъжна история за съвременните типични взаимоотношения между родителите и децата/ младежите.

Това, което прави „Скачай!“ особено специална постановка е, че не просто разказва история, а е напипала пулса на съвременното общество, както и на живота през 60-те години на миналия век.

Бих я препоръчала на всички възрасти, защото мисля, че всеки ще припознае себе си сред героите на сцената, ще се посмее отстрани и ще отнесе със себе си едно прекрасно послание.

Хубава музика, интересна хореография, раздаващи се основно много млади артисти.

Не може да се опише, трябва да се види 🙂

И като решите да ходите, обадете ми се, защото пак бих я гледала 🙂