Съвременните будители и съвременният поглед към 1-ви ноември

От няколко дни вече се говори и пише за деня на народните будители и дори когато драмата се върти около това трябва ли българските младежи да празнуват Halloween, си мисля, че имаме напредък.

Поне вече въпросът се дискутира.

Според мен не е проблем да се празнува този празник и в България. Да се обличат костюми, макар че не се знае какъв е смисълът на това, не е проблемът.

Проблемът е, че все по-малко (млади) хора се сещат какъв празник имаме на 1-ви ноември. Да не говорим колко са (младите) хората, които проумяват защо и колко е важен.

Искра на провокация за мислене в подходящата насока дойде тази вечер от Манол Трендафилов във Facebook и се размислих повече по въпроса за съвременните будители и съвременния поглед към 1-ви ноември.

На съвременните будители, както и на тези, за които пише в учебниците, работата е същата като преди – да будят; да казват неудобната истина, и то на висок глас; да задават въпроси, които да провокират замисляне и желание за промяна… ако преди това се е случвало на срещи в местното читалище… то сега съвременните будители имат онлайн платформа, за да стигне гласът им до много хора…

Будителите са едни малко луди хора. Нямат страховете на обикновените хора.

Не просто гледат, а виждат трудно видимите неща.

Не просто слушат, а чуват трудно чуваемите неща.

Неуморни са, колкото и всички да им обясняват, че са се захванали с обречена кауза.

Мисля си и, че мисията на съвременния будител е да помогне на широката общественост да намери своя път из огромния информационен потоп… на отделния човек да спре да мрънка и да започне да „кове“ сам съдбата си.

И това ме връща към усещането ми от неделя, когато гледах мюзикъла „Скачай!“ в Театър София за втори път и отново си мислех колко малко оценяваме това, което имаме, а нашите родители са нямали. И само мрънкаме… вместо да вземем нещата в свои ръце.

За повечето неща, на които имаме щастието да се радваме сега (изобщо не става дума за материални неща), са допринесли народните ни будители. И ние просто сме длъжни да ги помним и почитаме. Не защото те го заслужават. А защото без тази памет, без уважението към тях, губим себе си в глобалното село.

За да има съвременни будители, трябва да имаме съзнанието да сме благодарни и на тези от историята.

Иначе просто ще изгубим себе си, културата си, духовността си, националната си гордост. Национална гордост, да. Все още някои от нас я имат. Не я погубвайте!